Tози сайт използва бисквитки (cookies).
×
Reef BG
×
 x 

Количката е празна

Категории

Оптимални стойности на параметрите на качествената морска вода
ПараметърОптимални стойностиПриемливиВнимание
Specific Gravity (25°C / 77°F)
/специфично тегло/
1.025 - 1.026 1.026 - 1.028 > 1.028
1.023 - 1.025 < 1.023
Conductivity
/проводимост/
45 - 55 mS/cm 56 - 60 mS/cm > 60 mS/cm
43 - 44 mS/cm < 43 mS/cm
Redox - Potential
/редокси потенциал/
250 - 350 mV 350 - 450 mV > 450 mV
150 - 250 mV < 150 mV
pH value
/pH - стойност/
8.1 - 8.4 8.5 - 8.6 > 8.6
7.8 - 8.0 < 7.8
Alkalinity / Carbonate Hardness
/алкалност/
6 - 8°dKH 9 - 12°dKH > 12°dKH
5-6°dKH < 5°dKH
Phosphate PO43-
/фосфати/
< 0.05 mg/l 0.05 - 0.15 mg/l > 0.15 mg/l
Ammonium / Ammonia NH4+/NH3
Total concentration
/амоняк/
< 0.01 mg/l 0.01 - 0.05 mg/l > 0.05 mg/l
Nitrite NO2-
/нитрити/
0 mg/l 0 - 0.02 mg/l > 0.02 mg/l
Nitrate NO3-
/нитрати/
2 - 10 mg/l 10 - 20 mg/l > 20 mg/l
1 - 2 mg/l < 1 mg/l
Calcium Ca2+
/калций/
400 - 420 mg/l 420 - 450 mg/l  
350 - 400 mg/l < 350 mg/l
Magnesium Mg2+
/магнезий/
1'200 - 1'350 mg/l 1'350 - 1'600 mg/l > 1'600 mg/l
1'000 - 1'200 mg/l < 1'000 mg/l  

+Температура

Температурата е една от най-важния физичен параметър на водата в рифовата система. Ако всички други параметри са идеални, но само температурата не е, рифа няма да преуспява. Температурата в рифовия аквариум трябва да бъде между 21-27 °С и колкото се може по-стабилна. От опит, температура около 23-24 °С е идеална. Ако тя варира с един градус в рамката на деня- това не е проблем. Най честия проблем е високата температура , над 27°С . Широкото колебание също е опасно, специално за здравето на рибите, тъй като промяната в температурата често се свързва с появата на “морското ихтио” ( Cryptocaryon irritans). Ниската температура също е опасна. Стойности под 18 градуса могат да бъдат фатални за доста корали.

pH - баланса между киселинността и алкалността

рН-то в аквариумната вода е измерената концентрация на водородния йон (Н+) в разтвора. Концентрацията на хидроксилния йон (ОН-) е обратно пропорционална на концентрацията на водородния йон. Когато водородния йон е в по-голямо количество, разтвора е кисел и обратно -ако хидроксилния йон е в по-голямо количество – разтвора е алкален или основен. рН стойността варира от 0 до 14 и може да се измерва с реагенти (чуствителни багрила) или много по-точно чрез електроди и рН метри. РН-метъра измерва напрежението възникващо от преминаването през протон-пропускливо стъкло на водородния йон върху електрод потопен в разтвора.

Морската вода обикновено има рН от 8 до 8.25, но при високи нива на дишане, в кораловия риф, рН-то може да падне под 8 през ноща и да се увеличи над 8.4 през деня по време на фотосинтезата. За рифовия аквариум е най-добре рН да не пада под 8.2 и да не се повишава над 8.5. Идеалното рН за калцификацията е 8.4. Ниските стойности подтискат преципитацията на калциевия карбонат от организмите а високите стойности намалят концентрацията на калциевите йони. Високата карбонатна твърдост (Алкалност) поддържа стабилно рН.

Този термин обърква, както новите, така и напредналите акваристи. Най просто казано алкалността на разтвора е неговия капацитет да предпазва от понижаване на рН. Високата алкалност предоставя по-голяма възможност да предпази от бързо понижаване на рН. При изчерпана алкалност рН може да падне много бързо. Алкалността се осигорява чрез различни отрицателно заредени йонни съставки, като карбонатни, бикарбонатни, боратни и хидроксидни йони. Друг често объркващ термин е “карбонатна твърдост” се използва за да опише алкалността , но той е отговорен само за карбонатната и бикарбонатната част от алкалността и не се отнася за другите компоненти. Така, че алкалността е леко по-висока от карбонатната твърдост.

И за да бъде объркването пълно имаме няколко мерни единици за алкалност. Най-често се използват две от тях – милиеквиваленти за литър (meq/L) и градуси карбонатна твърдост ( dKH ). Съществуват доста тестови комплекти за измерването, които са лесни за употреба. Някой дават резултата в метрични единици ( meq/L) а други в използват Германската единица ( dKH). За да превърнете meq/L в dKH , умножете по 2.8. Естествената морска вода има алкалност 2.1 – 2.5 meq/L ( 6-7 dKH ) докато в аквариума трябва да се поддържа по-висока - между 2.5 и 3.5 meq/L ( 7-10 dKH ).

Алкалността може да се поддържа чрез добавяне на варно мляко ( наситен разтвор на Калциев Хидроксид ) и чрез използването на комерсиални буфери. Тези буфери също се използват и за поддържане на рН. Съществуват голям брой прахообразни буфери, работещи много добре, чрез увеличаване на алкалността без да увеличават бързо рН.

Избягвайте буфери, които бързо увеличават рН !!!

Специфичното тегло се използва за измерване на относителната соленост на морската вода сравнена с дестилирана вода. Дестилираната вода има специфично тегло 1.000 , докато морската вода варира от 1,015 до 1.032. Приемливите граници варират от 1,022 до 1.030. Стойностите на специфичното тегло зависят от температурата на водата и затова измерването му в акваристиката е приблизително.

tips tricks conversion salinity temperatures bg

Можем да намерим здрави корали в природата и в аквариума при широк диапазон на специфично тегло -от 1,010 до 1.035. По важно е да го поддържаме постоянно и стабилно в стойност, която искаме. Постоянното променяне на специфичното тегло е стресиращо за безгръбначните, растенията и микроорганизмите ( включително бактериите ).

Друг важен проблем при промяната на специфичното тегло е неговото влияние върху концентрацията на калциевия йон и алкалността. "Силната" морска вода съдържа калции около 400-450 мг/л и алкалност около 7-8 dKH. Вода със специфично тегло по малко от 1.025 е разредена в сравнение със силната морска вода. Когато се опитваме да поддържаме калция и алкалността в приемливите стойности (400-450 мг/л и 7-8 dKH ) в разредена вода, тогава те ще бъдат в по-висока концентрация спрямо останалите йони. От друга страна при разреждане на водата ( например при лечение на морско ихтио ) алкалността може да падне под 7 dKH а това предполага по-лесно падане на pH през нощта и всички негативни последствия от това.

Специфичното тегло в аквариума се повишава , когато водата се изпарява. Затова трябва да заместваме изпарената вода с чиста сладка вода - ръчно или автоматично.

Нормално , нивата на амоняк и нитрити в установен аквариум, трябва да бъдат нула. Ако измерите откриваеми нива на амоняк или нитрити, то вашия аквариум е нов и още не е минал през циклите на узряване или имате някакъв проблем в аквариума. Трябва внимателно да проверите аквариума си за разлагащи се животни, храна или живи камъни и да ги отстраните веднага. Разлагащи се живи камъни можете лесно да разпознаете по миризмата и белия филм по повърхността им. Амоняк и нитрити може да се произвеждат и в субстрата ( пясък, камъни) при непълна денитрификация, но в добре узрял аквариум това няма да предизвика измеримо повишение.

Идеалното ниво на нитрати в рифовия аквариум е под 4 ppm и трябва да се поддържа толкова ниско. Факт е, че нива над 40 ppm може да намали растежа на меките и твърдите корали. От друга страна стои и взаимосвързаността между нивото на нитрати, алкалност и рН. Стимулирания растеж на коралите от високото ниво на нитрати ще доведе до повишено използване на калция и спадане на алкалността в аквариума поради отделянето на нитритна киселина във водата. Така че, ако поддържате високи нива на нитрати, трябва да следите и нивото на калции и алкалност и редовно да ги добавяте.

free delivery banner reef bg


TOP