Този термин обърква, както новите, така и напредналите акваристи. Най просто казано алкалността на разтвора е неговия капацитет да предпазва от понижаване на рН. Високата алкалност предоставя по-голяма възможност да предпази от бързо понижаване на рН. При изчерпана алкалност рН може да падне много бързо. Алкалността се осигорява чрез различни отрицателно заредени йонни съставки, като карбонатни, бикарбонатни, боратни и хидроксидни йони. Друг често объркващ термин е “карбонатна твърдост” се използва за да опише алкалността , но той е отговорен само за карбонатната и бикарбонатната част от алкалността и не се отнася за другите компоненти. Така, че алкалността е леко по-висока от карбонатната твърдост.

И за да бъде объркването пълно имаме няколко мерни единици за алкалност. Най-често се използват две от тях – милиеквиваленти за литър (meq/L) и градуси карбонатна твърдост ( dKH ). Съществуват доста тестови комплекти за измерването, които са лесни за употреба. Някой дават резултата в метрични единици ( meq/L) а други в използват Германската единица ( dKH). За да превърнете meq/L в dKH , умножете по 2.8. Естествената морска вода има алкалност 2.1 – 2.5 meq/L ( 6-7 dKH ) докато в аквариума трябва да се поддържа по-висока - между 2.5 и 3.5 meq/L ( 7-10 dKH ).

Алкалността може да се поддържа чрез добавяне на варно мляко ( наситен разтвор на Калциев Хидроксид ) и чрез използването на комерсиални буфери. Тези буфери също се използват и за поддържане на рН. Съществуват голям брой прахообразни буфери, работещи много добре, чрез увеличаване на алкалността без да увеличават бързо рН.

Избягвайте буфери, които бързо увеличават рН !!!