Специфичното тегло се използва за измерване на относителната соленост на морската вода сравнена с дестилирана вода. Дестилираната вода има специфично тегло 1.000 , докато морската вода варира от 1,015 до 1.032. Приемливите граници варират от 1,022 до 1.030. Стойностите на специфичното тегло зависят от температурата на водата и затова измерването му в акваристиката е приблизително.

Можем да намерим здрави корали в природата и в аквариума при широк диапазон на специфично тегло -от 1,010 до 1.035. По важно е да го поддържаме постоянно и стабилно в стойност, която искаме. Постоянното променяне на специфичното тегло е стресиращо за безгръбначните, растенията и микроорганизмите ( включително бактериите ).

Друг важен проблем при промяната на специфичното тегло е неговото влияние върху концентрацията на калциевия йон и алкалността. "Силната" морска вода съдържа калции около 400-450 мг/л и алкалност около 7-8 dKH. Вода със специфично тегло по малко от 1.025 е разредена в сравнение със силната морска вода. Когато се опитваме да поддържаме калция и алкалността в приемливите стойности (400-450 мг/л и 7-8 dKH ) в разредена вода, тогава те ще бъдат в по-висока концентрация спрямо останалите йони. От друга страна при разреждане на водата ( например при лечение на морско ихтио ) алкалността може да падне под 7 dKH а това предполага по-лесно падане на pH през нощта и всички негативни последствия от това.

Специфичното тегло в аквариума се повишава , когато водата се изпарява. Затова трябва да заместваме изпарената вода с чиста сладка вода - ръчно или автоматично.