Какво е перифитон?

Перифитонът е това, което оцветява вашите камъни в различни цветове. Знаете... белите камъни, с които сте започнали в солена вода, или сивите скали (или кафяво дърво), с които сте започнали в сладка вода. След няколко месеца или години скалите стават различни по цвят и текстура. Защо? Защото перифитонът, който е израснал върху него, е смесица от различни живи същества, с различни цветове и дебелина. И важната част е: Той е ЖИВ. И колкото по-дебел е, толкова повече жив материал има.

Точно така: цветното вещество, което е покрило вашите камъни са  живи организми. Гъби, микроби, водорасли, циано, биофилми и разбира се корали в солената вода. В крайна сметка "пери" означава "около отвън", а "фито" означава "растение". Подхлъзвали ли сте се, докато вървите по камъни в поток ? Това е перифитонът, който ги е направил хлъзгави . Това може да бъде много тънко покритие върху скалите, понякога тънко като хартия, но покрива цялата повърхност, особено отгоре, където получава повече светлина.

В перифитона има много фотосинтезиращи организми и това означава, че те се нуждаят от светлина; но те също се нуждаят от хранителни вещества (амоняк, нитрати, фосфати). И както можете да предположите, организмите ще предпочетат осветените части на скалите и ще растат, за да прихващат частици храна във водата, носени от водния поток. Само помислете как гъбите ориентират отворите си към водния поток; микрогъбите в перифитона също го правят, но в малък мащаб.

Ами в пещерите и дупките? Ами перифитоните тук не получават много светлина, така че те са предимно организми хранещи се чрез филтрация (без фотосинтеза). Така че те НАИСТИНА растат и се позиционират, за да могат да прихващат частици храна от течащата вода. Понякога ще видите малки дървоподобни ръце или клони, които стърчат, за да вземат частиците; това обикновено са "форами", иначе известни като фораминифери. Те изискват много хранителни частици във водата. Мислете за тях като за коралови полипи без коралите.

Проучванията на рифовете показват, че на определени дълбочини по-голяма част от филтрирането на водата идва от перифитона и бентосни водорасли, отколкото идва от фитопланктона, който филтрира по-дълбоките води. А в потоците почти цялото филтриране се извършва от перифитон, защото водата е плитка. И така, това, което имате върху скали, които са „зрели“ или „утвърдени“, е добре развит слой от перифитон (и всички добри природни неща, които идват от него, като усвояване на хранителни вещества и генериране на храна). Имат и хубави цветове.

Ето защо рибата мандарина може да яде директно от скалите на „установен“ аквариум (тонове копоподи растат и консумират перифитона), но не и върху камъните на нов аквариум. Или защо някои животни могат да снасят яйцата си върху установени скали, но не и нови. Или защо установените аквариуми изглеждат "йо-йо" по-малко от новите (перифитонът е гигантски, самонастройващ се филтър). Дори танговете могат да изядат перифитона директно, когато е достатъчно дебел. Да, перифитонът може да се развие и върху пясъка, но тъй като пясъкът се движи толкова много, перифитонът не става видимо дебел, както се случва върху скалите. Така, че слоя перифитон върху установените камъни е ваш приятел. И също напълно естествен. Ето защо в естествените рифове няма чисто бели скали. Имайте предвид обаче, че нямаме предвид неприятните водорасли по камъните; Имаме предвид само слоя от цветни налепи, който покрива скалите, и малките подобни на ръка структури, които стърчат изпод скалите.

Но какво се случва, когато „изтъркате всички неща от скалите си“? Е, премахвате част от перифитона, което означава, че премахвате част от вашия естествен филтър и производител на храна. Ами ако извадите камъните от водата и ги изтъркате? Е, сега вие не само премахвате повече от вашия естествен филтър и производител на храна, но въздухът ще убие още повече от микроскопичните гъби. И какво, ако избелите скалите? Е, сбогом на цялото филтриране и производство на храна за още една година. Това е незабавно намаляване на естественото филтриране, което перифитонът осигуряваше. Така че е най-добре изобщо да не правите тези неща.

Но какво ще стане, ако просто пренаредите скалите? Е, част от перифитона, който е бил на светлина, сега ще бъде на тъмно; така че тази част ще умре. И част от перифитона, който е бил на тъмно, сега ще бъде на светлина, така че няма да може да се конкурира с някои фотосинтезиращи организми и по този начин те ще се  разраснат и също част от перифитона ще умре. И дори ако светлината е същата на новото място, посоката и количеството на водния поток (и хранителните частици) ще се променят; отворите и микрогъбите, които са били ориентирани да получават хранителни частици от една посока, сега ще гладуват. Така че, тъй като снабдяването със светлина и храна е прекъснато на новото място, филтрирането, което перифитонът е осигурявал, спира почти незабавно, поради единствено вашето пренареждане на скалите.

Гладуването отнема малко повече време. Перифитонните организми няма да умрат веднага, тъй като имат спестена енергия; но вместо това те ще изчезнат за няколко седмици. Така че в допълнение към незабавното намаляване на филтрирането, което получавате само като преместите камъните, вие получавате донякъде разтегнат период на хранителни вещества, които се връщат обратно във водата. И след всичко това е необходим още един дълъг период от време, за да се изгради перифитонът до нивата, на които е бил преди: 1 до 2 години. Дори промяната на посоката на уейвмейкъра ще повлияе на доставката на хранителни частици в зоната, към която е била насочена. Ето защо развитието на "зрелите аквариуми" отнема 1 или 2 години. Така че добра идея е да се опитате да запазите всичко същото. Изберете вашето осветление, поток, оформление и след това се опитайте никога повече да не променяте нищо. С други думи, третирайте вашите камъни точно като камъните на риф. Това е различен начин на мислене, но трябва да имате по-силен естествен филтър и производител на храна отколкото нуждата от промяна в аквариума.